Вместо напътствия
Вместо напътствия, които ще се появят в последствие![редактиране]
Сирано Де Бержерак
Ед. Ростан
(І-во действие)
Великопостно, момко! И вам нищо
Наум ви повече не иде? Жалко!
Тъй много нещо въпху моя нос
Могло би да се каже, като леко
Мените тона. Ето на например:
Обидно: "Ако имах, господине,
Аз като ваший нос бих го
Отрязъл!" По приятелски: "Той нявга
Ще се удави в чашата ви, бедни!
Или пък описателно: "Това е
Не нос, а някаква скала..., един
Гигантски мис..., не, полуостров даже!"
Със любопитство: "Нос ли е това или дивит?"
Със грация: "Мой мили,
Вий птичките навярно твърде много
Обичате, чe сте им таз върлина
Прострели, та спокойно да нощуват?"
Закàчливо: "Когато, господине,
Запушите, то из носа си вие
Дима недейте пуща: лесно може
Съседите ви да се изпоплашат
И да завикат: хей, комин гори!"
Предупредително: "Таз мърша-нос
Май някога цял ще ви повали
Я как главата ви се е навела!"
Или пък нежно: "Разпънете шатър,
Че инак слънцето ще промени
Цвета на славния ви нос!" Или
Педантски: "Господине, само туй
Животно, що Аристофан нарече
Хипокомпелефантокамелус,
Е носило на своето лице
Такова великанско украшение!"
Приятелски и модно: "Как, нима
На мода са сега тез закачалки
За шапка?" С въодушевление: "Ти,
О, магистрален нос, от никой вятър
Не можеш хвана хрема; може би
Северозападният само малко
Разкихал би те." Или драматично:
"Набъбне ли и се позачерви,
Той цяла вавилонска кула става!"
Със възхищение: "Каква реклама
За някой продавач на благовонни
Води!" Лирично: "Вие сте тритон?
Какво прекрасна раковина!” Или
Наивно: "Тоя паметник кога
Е позволено да се види?" – С почит:
"Приемете моя пòклон; - ето
Що ще каже своя къща да си имаш!"
Селяшки: "Маке! Нос ли е това,
Или е тиква печена?” Войнишки:
"Направо в кавалерията топа
Отпрявайте!" Практично: "Господине,
На лотария ли ще разиграйте
Тоз нос? Каква печалба би била!"
Най-после, във печалний стил на цар
Прияма: "Ето го тоз нос разбойник!
Разруши равномерността в лицето
На своя господар той- и затуй
Сега черви се всеки час от срам!"
Това, любезни мой, вий преди малко
Могли би ми кажете – да бяхте
Що-годе умен вий и не такъв
Простак! Но ум у вас – не би открил
Човек, о, жалко същество, ни атом!
А просветен сте толкова, че знайте
Онез шест букви само, със които
Се пише думата "глупак"! Така
Вам липсува ви всичкото, което
Е нужно, за да можете пред тия
Почтени хора да ме угостите
Със подигравките, които сам
Аз требуваше да си наговоря,
Но и десетата част на които
На никого не ще позволя
Да ми отправи.